Двучасова, седмична доза „природа“ значително подсилва здравето и усещането за благополучие, заключава изследване в Англия, дори и когато само седите и се наслаждавате на спокойствието.

Физическите и психически здравни ползи от времето, прекарано в парка, гората или на морския бряг са добре известни, но новото проучване е първото мащабно изследване на това, колко време е необходимо, за да се постигне ефект.  Ако бъдещи изследвания потвърдят неговите заключения, то двата часа сред природата могат да се приобщят към вече официалните здравни препоръки за пет плода и зеленчука на ден  и 150 минути физически упражнения на седмица.

Резултатът се основава на интервюта с 20,000 души в Англия за техните занимания през изминалата седмица. Една четвърт от хората, прекарали малко или никакво време сред природата, са се оплакали от лошо здраве, а почти половината от тях изразили неудовлетвореност от живота си – стандартна мярка за благоденствие. За разлика от тях, само една седма от хората,прекарали най-малко два часа сред природата отчели лошо здраве, докато една трета съобщили, че не са удовлетворени от живота си.

“Изуми ни, че това важеше за всяка една група, за която се сещахме,” казва д-р Матю Уайт, ръководител на изследването от Медицинския факултет на Университета в Екситър.  Ползите от двучасовата доза бяха същите за стари и за млади, богати и бедни, хора от града и от село, каза той.

Това важи и за хората с дълготрайни заболявания и инвалидност, казва Уайт. “излизането сред природата се оказва полезно въобще за всички. Не е необходимо да се правят физически упражнения – може просто да седите на морския бряг.”

Изследователите били също така изненадани, че нямало значение дали двата часа сред природата се приемали наведнъж или чрез серия от по-кратки посещения, или дали хората отивали до градския парк, в гората или на морския бряг.  

Проф. Хелън Стоукс-Лампард, председателка на Кралския Колеж за общопрактикуващи лекари, каза: “Интересно е да се види връзката между времето, прекарано сред природата и по-добро здраве и благоденствие. Това изследване дава силно основание хората да излизат навън сред по-естествена околна среда.“

“В по-общ план, пациентите често се възползват от немедицински интервенции като клас за физическо натоварване, научаване на някакво умение или присъединяване към общност с определени интереси – т.н. „социално предписание“. Но предвид натиска, на който е подложена общо-медицинската грижа, много общопрактикуващи лекари не могат да отделят нужното време с пациента, за да ги свържат с най-подходящото за тях занимание.”

Изследването, публикувано в изданието Научни Доклади, е използвало данни от проучването Естествена Англия, най-голямото проучване в света за седмичния контакт на хората с естествения свят. То не включва времето, което хората прекарват в градините си, тъй като това не е имервано. Но Уайт казва, че половината от хората гледат на градините си повече като на задължение отколкото като удоволствие. Данните показват, че два часа са прага за получаване на положителни въздействия: прекарването на много повече време от това в естествена среда не води до допълнителни ползи.

“Постоянно се изненадвам от мащаба на тези ефекти,” казва Уайт. Ползата за здравето бе същата каквато сочеха и предишни изследвания по отношение на извършване на физически упражнения според препоръчителните нива или живеене с по-богати квартали в сравнение с по-бедни зони.

Изследването не се опитва да разкрие защо досегът с природата е така ползотворен, но Уайт предполага, че съществен фактор е усещането за покой: “Повечето хора са подложени на множество напрежения във всеки един момент. Така че ако се уединиш в природна среда, там е тихо, релакиращо и получаваш време да започнеш да преосмисляш нещата.“

“Все повече откриваме, че богатството на био-разнообразието в дадена среда е важно. Проследихме излизанията сред природата на 4,500 души от същото изследване и открихме, че нивата им на стрес намаляват най-чувствително ако мястото се отличава със забележителна природана красота, място от особен научен интерес или нещо подобно.”

Изследователите са взели впредвид серия от фактори, за да достигнат до заключенията си, включително и степента на озеленяване на кварталите на изследваните хора, нивата на замърсяване на въздуха и дали са били женени/омъжени, дали са имали деца или кучета.

Те не са взели напълно впредвид дали здравните ползи се дължат на увеличената физическа активност. Но излседователите пишат: “Изследвания на шинрин-йоку – японското „горско къпане“ например – предполага, че се черпят значителни психо-физиологически ползи  просто от пасивното седене в природна среда спрямо градска.”